Кой е Ервин Шрьодингер?

Ервин   Шрьодингер  е австрийски физик. Той има голям принос за развитието на квантовата механика ,  по-специално с уравнението на Шрьодингер ,  за което е удостоен в Нобелова награда за физика през 1933 година. Шрьодинг

Ервин   Шрьодингер  е австрийски физик. Той има голям принос за развитието на квантовата механика ,  по-специално с уравнението на Шрьодингер ,  за което е удостоен в Нобелова награда за физика през 1933 година.

Шрьодингер се счита се за един от основателите на квантовата и вълновата механика. Той е професор  в едни от най-реномираните университети. Известен е още с мисловния експеримент котка на Шрьодингер. Публикува около 100 статии на научнопопулярна и философска тематика. Увлича се по античната философия - предимно китайска, индийска и гръцка.

Шрьодингер е роден във Виена на 12 август 1887 година Майка му е от смесен австрийско-английски произход и той научава и немски и английски, защото и двата езика се говорят в семейството му равностойно.

През 1898 година  Ервин започва да посещава класическа гимназия. След нейното завършване, между 1906 и 1910 година учи във Виенския университет и се занимава с експериментална работа. Особено му е интересна термодинамиката.

За докторската си дисертация Ервин Шрьодингер избира темата „Електрическа проводимост на повърхността на изолатори във влажен въздух“. През 1911 г. той става асистент на Екснер. По това време е силно повлиян от Шопенхауер  и проявява  интерес към философията, теорията на цветовете и източните религии. През 1914 година става доцент. Първите му публикации датират от 1910 година на различни теми свързани с диелектриците , кинетичната теория на магнетизма, атмосферното електричество, интерференцията и други .

Между 1914 и 1918 г.  Шрьодингер участва в Първата световна война с австрийската артилерия. Той има късмет, изпратен е на югозападния фронт, където е сравнително спокойно и може да продължи да се занимава с физика. Там той дори успява да се запознае с теорията на относителността на Айнщайн. През 1920 година става професор.

През 1921 година се мести в университета в Цюрих. Щрьодингер страда от туберкулоза и на няколко пъти лежи в санаториум.  Именно там той открива своето вълново уравнение  за независими от времето системи, което сега носи името уравнение на Шрьодингер  и доказва, че е валидно за атоми като този на водорода. Това  буквално прави революция в квантовата механика и се разглежда като едно от най-големите достижения на физиката и химията на 20-ти век.

През 1933 година  Шрьодингер получава  Нобелова награда за физика  за работата си по вълновото уравнение и вълновата механика по принцип.

През 1934 година е поканен да преподава в Университета в Принстън  и дори му се предлага постоянно място. В  крайна сметка той  отказва.  През 1936 година Шрьодингер започва работа в университета в Грац. По същото това време  той   е в непрекъсната кореспонденция със своя добър приятел Алберт Айнщайн и предлага мисловния експеримент котка на Шрьодингер.

Експериментът се състои в следното:

В затворена кутия е поставена котка. В кутията има механизъм, съдържащ радиоакативно ядро  и съд с отровен газ. Параметрите на експеримента са така подбрани, че вероятността ядрото да се разпадне за 1 час е 50%. Ако ядрото се разпадне, механизмът се задейства, отваря съда с отровен газ и котката умира. Според квантовата механика, ако върху ядрото не се провежда наблюдение, състоянието му се описва като смесване  на две състояния — разпаднало се ядро и не-разпаднало се ядро, следователно, котката е жива и мъртва едновременно. Ако кутията бъде отворена, експериментаторът трябва да види кое да е от двете състояния — «ядрото се е разпаднало, котката е мъртва» или «ядрото не се е разпаднало, котката е жива».

Въпросът е следният: кога системата престава да съществува като смесване на две състояния и избира едно конкретно? Целта на експеримента — да покаже, че квантовата механика е непълна без някои правила, които показват, при какви условия се случва колапс на вълновата функция  и котката става или жива, или мъртва, но не и едното и другото едновременно.

Обратно на популярното мнение, Шрьодингер е замислил експеримента не защото е вярвал, че може да съществува живо-мъртва котка; напротив, смятал е квантовата механика за непълна и не докрай описваща реалността в дадения случай. Понеже котката може да бъде само жива или само мъртва (не съществува състояние живо-мъртъв), то това означава, че същото трябва да е вярно и за атомното ядро. То трябва да е или разпаднало се или не-разпаднало се.

През 1939 г. по покана на министър-председателя на Ирландия Шрьодингер оглавява специално създадения за него институт в Дъблин, където работи в областта на гравитацията, теорията на мезоните, термодинамиката, нелинейната електродинамика и прави опити да създаде единна теория на полето. Той е не само велик физик-теоретик, но и човек с необикновено и оригинално мислене. Владее шест езика, чете в оригинал древните философи, интересува се от изкуство.

През 1944 година Шрьодингер  написва оригиналното изследване „Какво е животът от гледна точка на физиката?“ През 1948 година чете лекции в Лондон по гръцка философия, които залягат в основата на книгата му „Природата и гърците“, излязла от печат през 1954 година. През 1949 година  пък излиза и сборник с негова поезия.

Ученият  остава в Дъблин до пенсионирането си през 1955 година. През 1956 година се завръща във Виена, където умира  от туберкулоза на 4 януари 1961 година, на 73-годишна възраст. Автор: Албена Иванова